Той е участвал в телевизионното интервю, което е частично преведено по-долу, донякъде против настоящите си подбуди. Аз разговарях с него по телефона на 22 март, тази година, и той ми каза, че по-рано е имало смисъл да се противопоставя на ядрената енергетика, но сега, след началото на бедствието, той по-скоро би замълчал. Но лъжите, които се разпространяват чрез радиото и телевизията, са толкова възмутителни, че той не може да запази мълчание.

Аз съм превел само около една трета от интервюто - основно онази част, която се отнася конкретно към случващото се в централите във Фукушима. В по-нататъшната част на интервюто той говори колко опасна е радиацията по принцип, а също така и за продължаващата опасност от земетресения.

След като прочетете неговия разказ, ще се зачудите защо продължават да пръскат вода върху реакторите, вместо да намерят решение чрез изливане на саркофаг върху тях (т.е. реакторите да бъдат погребани в бетон). Мисля, че има два отговора.  Първо, тези реактори са били скъпи и те просто не могат да понесат идеята за такава огромна финансова загуба. Но по-важната причина е, че ако приемат решение чрез саркофаг, това ще означава да признаят, че са сгрешили и че не могат да оправят положението. От една страна, вината е твърде голяма, за да може едно човешко същество да я понесе. А от друга, това означава поражение за идеята за ядрена енергетика - идея, към която те се придържат с почти религиозно посвещение. А това означава не само загуба на шест (или десет) реактора, а затваряне и на всички останали, което е равносилно на финансова катастрофа. Ако могат просто да ги охладят, за да могат отново да функционират, тогава ще могат да кажат: "Вижте, в крайна сметка атомната енергия не е чак толкова опасна". Фукушима е една драма, която се разиграва пред очите на целия свят и която може да завърши с поражение или (според крехката им и според мен безпочвена надежда) с победа за атомната индустрия. Разказът на Хироши може да ни помогне да разберем в какво се състои цялата тази драма.  (Дъглас Лумис)

Интервю с Хироши Такаши: "Инцидентът с АЕЦ Фукушима и състоянието на медиите" (излъчено на 17 март, 2011г.)

Интервюто взеха Йо и Мейда Мари

Йо: Днес много хора видяха да се разпръсква вода върху реакторите от въздуха и от земята, но има ли ефект от това?

Хироши: . . . Ако искате да охладите един реактор с вода, трябва тази вода да циркулира вътре в него и да се отвежда топлината, иначе в това няма никакъв смисъл. Така че единственото решение е реакторът отново да се захрани с електричество. В противен случай е все едно като да изливаш вода върху лава.

Йо: Да се захрани с електричество - тоест да се рестартира системата за охлаждане?

Хироши: Да. Инцидентът е бил причинен от факта, че цунамито е наводнило резервните генератори и е отнесло резервоарите за гориво. Ако това не се оправи, няма начин да се преодолее инцидента.

Йо: Електрическата компания "ТЕПКО" (собственик и оператор на атомните централи) казва, че очакват тази вечер да възстановят ел. захранването.

Хироши: Да, има малка надежда там. Но обезпокоителното е това, че един ядрен реактор не е като схематичните картинки, които ни показват по телевизията. Там те са просто една анимация. Ето как изглежда отдолу контейнера на един реактор (показва снимка). Това е долната част на реактора. Погледнете. Това е една гора от прекъсвачи, кабели и тръби. По телевизията тези псевдо-учени излизат и ни дават простички обяснения, но всъщност нищо не разбират. Само инженерите знаят за какво става въпрос. Ето къде се влива водата. Този лабиринт от тръби е достатъчен да те главозамае. Структурата му е безкрайно сложна, за да можем да я разберем. Вече от една седмица наливат вода през него. А това е солена вода, нали? Наливате солена вода върху гореща пещ и какво мислите се случва? Получавате сол. Солта ще навлезе в тези клапани и ще ги блокира. Те няма да могат да се помръднат. Това ще стане навсякъде. Затова не мога да повярвам, че въпросът е само да се възстанови захранването и тогава водата да започне да циркулира. Мисля, че всеки инженер с малко въображение би разбрал това. Вземи една система толкова сложна като тази и просто излей вода върху нея от хеликоптер - може-би те имат представа как това би подействало, но аз не мога да го разбера.

Йо: Нужни са 1300 тона вода, за да се напълнят басейните с отработено ядрено гориво в реактори 3 и 4. Тази сутрин наляха 30 тона. След това военните трябва да влеят още 30 тона от 5 цистерни. Това изобщо не е достатъчно. Нима пръскането на вода през маркучи ще промени ситуацията?

Хироши: Всъщност би могло. Защото дори когато реакторът е в добра форма, той изисква постоянен контрол, за да поддържа температурата в безопасно ниски граници. Сега вътре е една бъркотия и като си помисля за 50-тимата останали оператори, направо ми се плаче. Предполагам, че те са изложени на огромни количества радиация и са приели, че оставайки там, се изправят лице в лице срещу смъртта. И докога ще издържат? Имам предвид физически. Ето докъде е стигнала ситуацията там. Когато видя разказите им по телевизията, ми се иска да им кажа: "Ако наистина е така, както казвате, тогава идете там и го направете сами". Наистина, те говорят тези глупости, като се опитват отново да убедят всички и да избегнат паниката. А това, от което сега се нуждаем, е именно паника.  Защото ситуацията е достигнала дотам, че опасността е реална.

Ако аз бях на мястото на премиера Кан, бих им заповядал да направят това, което направи Съветсият съюз, когато избухна реактора в Чернобил - решение чрез саркофаг - да погребат цялото нещо под бетон, като вкарат в действие всички японски фабрики за цимент и излеят бетон отгоре върху реактора. Защото трябва да предвидиш най-лошото. Защо? Защото във Фукушима се намират централите Дайчи с 6 реактора и Дайни с 4 реактора, тоест общо 10 реактора. Дори ако само в един от тях се случи най-лошото, работниците там трябва или да се евакуират, или да останат и да загинат. Така че, ако примерно един от реакторите в Дайчи излезе от строя, положението с останалите 5 е въпрос на време. Не знаем в какъв ред ще излязат от строя, но със сигурност ще са всички. И ако това стане, Дайни не е толкова далече, така че вероятно и тамошните реактори ще излязат от строя. Защото предполагам, че работниците няма да могат да останат там.

Говоря за най-лошия вариант, но вероятността не е малка. Това е опасността, която светът наблюдава. Само в Япония тя остава скрита. Както знаете, от шестте реактора в Дайчи, четири са в критично състояние. Така че дори в един от тях нещата да се оправят и циркулацията на водата да се възстанови, останалите 3 все още могат да излязат от строя. Четири са в критично състояние, но да бъдат възстановени напълно и четирите, съжалявам да го кажа, но съм песимистично настроен. Ако е така, за да се спасят хората, трябва да намерим някакъв начин да намалим изтичането на радиация до възможно най-ниски нива. Не като пръскаме вода с маркучи, сякаш пръскаме вода върху пустинята. Трябва да предвидим действията си в случай, че и шестте реактора се повредят, а вероятността за това не е никак малка. Всички знаят колко време минава, докато един тайфун премине през Япония - обикновено около седмица. Тоест, при скорост на вятъра от 2 м/сек., за 5 дни цяла Япония ще бъде обхваната от радиация. Не говорим за разстояния от 20, 30 или 100 км. Това, разбира се, включва Токио, Осака. Ето колко бързо може да се разпространи един радиоактивен облак. Естествено, това зависи от времето, не можем да знаем предварително как би се разнесла радиацията. Би било хубаво, ако вятърът духа в посока към океана, но не винаги става така. Преди 2 дни, на 15 март, вятърът духаше в посока към Токио.

Йо: Местните власти ежедневно измерват нивото на радиация. Всички телевизии казват, че въпреки че радиацията се увеличава, тя все още не е достатъчно висока, за да бъде опасна за здравето. Сравняват я с облъчването при рентгенова снимка на стомаха, а ако се увеличи - с томография. Каква всъщност е истината по въпроса?

Хироши: Например, вчера. Около Фукушима са измерени около 400 милисиверта - това е за един час. След това измерване Едано (главният секретар на кабинета) за пръв път призна, че има опасност за здравето, но не обясни какво точно означава това. Според мен всички информационни медии грешат тук. Говорят глупости като например, че ние сме изложени на радиация през целия си живот, приемайки радиация от Космоса. Но това е един милисиверт за година. Една година има 365 дни, един ден има 24 часа; умножете 365 по 24 и ще получите 8760. Умножете 400-те милисиверта с това число и ще получите 3 500 000 пъти нормалното количество. Наричате това безопасно? И коя медия е казала това? Нито една. Сравняват го с томография, която се прави за миг, но това няма нищо общо със ситуацията. Причината радиоактивността да може да бъде измервана е, че радиоактивният материал изтича. Опасно е, когато този материал влиза вътре в тялото ти и се излъчва отвътре. Тези учени, които са говорители на индустрията, излизат по телевизията и какво казват? Казват, че докато се отдалечаваш, радиацията намалява обратнопропорционално на разстоянието на квадрат. Искам да кажа точно обратното. Вътрешното облъчване се случва, когато радиоактивен материал бъде погълнат в тялото. Какво става тогава? Да речем, че има радиоактивна частица на 1 метър от теб. Ти я вдишваш, тя прониква в тялото ти и разстоянието между теб и нея е на нивото на микрон. Един метър има 1000 милиметра, а един микрон е една хилядна от милиметъра. Това е 1000 по 1000 на квадрат. Това е истинското значение на термина "обратнопропорционално на разстоянието на квадрат". Така излагането на радиация се увеличава с коефициент 1 трилион. Опасността е, ако вдишаш дори и най-малката частица.

Йо: Значи да се правят сравнения с рентгенови снимки и томографии няма смисъл, защото можеш да вдишаш радиоактивен материал.

Хироши: Точно така. Когато той влезе в тялото ти, не се знае къде ще отиде. Най-голяма е опасността при жените, особено при бременните и малките деца. Сега говорят за йод и цезий, но те са само една част, а и не използват подходящите измервателни средства. Това, което те наричат мониторинг означава само измерване на радиацията във въздуха. Тяхната апаратура не яде, а ние - да. Това, което измерват, няма никаква връзка с количеството радиоактивен материал.

Йо: Значи увреждането от радиоактивни лъчи и увреждането от радиоактивен  материал не е едно и също.

Хироши: Ако попитате дали има радиоактивни лъчи от АЕЦ Фукушима тук, в това студио, отговорът ще е не. Но радиоактивните частици се пренасят по въздуха. Когато ядрото започне да се дели, елементите вътре като йод се превръщат в газ. Той се издига нагоре и ако има някаква пролука, излиза навън.

Йо: Има ли някакъв начин да се засече това?

Хироши: Един репортер  ми каза, че сега ТЕПКО не смогва да прави дори обичайния мониторинг. Те просто вземат едно случайно измерване и то става основа за изявленията на Едано. Трябва да се правят постоянни измервания, но те не могат да ги направят. И също така трябва да се изследва какво точно изтича и в какво количество. Това изисква много прецизни измервателни уреди. Това не става просто със станции за мониторинг. Не е добре да се измерва само радиацията във въздуха. Ние трябва да знаем точно какъв вид радиоактивен материал изтича и къде отива, а в момента те нямат подходяща система да направят това.