През последните месеци федералното правителство на САЩ, Бритиш Петролиум и самият президент Обама, чрез контрол и възбрана над медии, институции и организации, се опитваха да манипулират общественото мнение и настрoения, дошли в резултат на екокатастрофата в Мексиканския залив. Някои от най-разпространените чрез медиите официални становища досега бяха от рода на:

“85 процента от нефтения разлив е разчистен. Една част от това бе постигната чрез разпръскване на дисперсанта “Корексит”, другите части са се изпарили, размили и разнесли по естествен начин.” ; ”Президентът Обама обяви, че морският улов вече е годен за консумация и вчера лично е обядвал със семейството си “Морски дарове.”; “Президентът Обама обяви, че плажовете отново са отворени и безопасни за ползване, като лично влезе да се изкъпе в крайбрежните води с една от дъщерите си.” Бла-бла-бла.

През същото време, обаче, в интернет постоянно излизаше неофициална информация от местни жители и рибари, а частично и от няколко учени, че истината е далеч по различна.

Първо и най-важно: огромното количество суров петрол не се е разсеяло, а просто е потънало на дъното под влиянието на дисперсантите. По крайбрежните почви на Мексиканския залив се забелязва, че са просмукани с петрол, който излиза на повърхността при натиск или най-леко закопаване. Огромна част от плажовете са безлюдни и пълни с мръсотия от рода на така наречените “тарболс” (топки нефтена смола). В много щати бяха нанесени щети вследствие падането на токсични дъждове, дошли в резултат от изпарението на всичко онова, което бе изляно в залива.Туризмът и риболовът са съсипани. Раци и мекотели са пълни с черно лепкаво вещество. Катастрофални количества мъртва риба са заснети на много места, последното от които е чак по крайбрежието на Ню Джърси. Много са и свидетелствата, че нефт на повърхността на океана не се вижда, само защото цяла нощ самолети продължават да разпръскват високотоксичния дисперсант Корексит.

Всичко това са факти, които явно са обезпокоили и алармирали голяма част от обществото, както и много институции, въпреки официалните становища на кабинета. В резултат на това, на 17 август 2010 организацията Джорджия Сий Грант и Университетът на щата Джорджия са излезли с ново официално становище (тук и тук), в което заявяват, че на практика 80 процента от разлива се намира все още във водите на Залива. Трябва да отбележа, че според досегашните данни във водите са останали само около 25 процента петрол. С това становище те потвърждават факта, че правителството абсолютно безотговорно е отворило Залива за риболов и други дейности. Или по точно казано – прави го съвсем отговорно, ако вземем предвид, че за всеки един ден, в който Заливът остава затворен за риболов, БП ще трябва да заплати обезщетение на рибарите, така че не е трудно да се досетим, че БП е предпочела да плати на този, от когото зависи възбраната, и така сценарият да приключи. Както виждаме, обаче, този сценарий продължава да се разгръща с всеки изминал ден, потвърждавайки за съжаление онази информация, която ни беше трудно да приемем на сериозно. Казвам трудно, защото трябваше да изберем на кого да се доверим – на приповдигнатите уверения на лицето, избрано да представлява интересите на най-демократичната страна в света, или на свидетелствата на шепа плахи очевидци и учени, споделили своите опасения с помощта на youtube.

В края на краищата, истината официално излезе наяве, но този, който ще плати истинската цена за всичко това, със сигурност няма да бъде БП, а милионите обикновени хора. А колко ще ни струва това – ще разберем много скоро, когато всичко приключи и Природата ни “представи записа на нашата сметка”!