Уникалният исторически документ   повече от 250 години е лежал в архивите на Ватикана. Повече информация за произхода му не е известна. Текстът е озаглавен като „Откровение на влъхвите“ и е написан  на мъртвия сирийски, който е диалект на арамейския език. На този език са говорили ранните християни, които са живели на сегашните страни Сирия, Ирак и Иран.

Ръкописът е  преведен  на английски от професора по религиозни изследвания в  университета на Оклахома Брент Ландо. Според учения, находката е  копие на документ, написан през III век. Ландо пише, че е създаден през VIII век – по-малко от сто години след Евангелието на Матей, където е описано за първи път пътешествието на влъхвите до родното място на Исус.

В изложението на автора на книгата „Откровение на влъхвите“ историята е много по-различна от текста на   Матей и другите версии на библейски истории. Според древния документ, влъхвите, които донесли дарове на бебето Исус, не са трима, като в много други легенди, а десетки. В Матей, обаче, броят им не се споменава.

В допълнение текстът казва, че мъдреците са дошли при Мария и Йосиф, но не от Персия, а  от страната  Щтар, която се идентифицира от преводача с древен Китай. В документа се казва, че всички мъдреци са потомци на Сит – третият син на Адам. Те са мистици, които са създали   секта, чиито членове „се молят в тишина.“ Авторът на ръкописа описва в подробности   техните обреди и ритуали.

Авторът на книгата „Откровение на влъхвите“ пише, че Витлеемската звезда, която   довела мъдреци към пещерата, където е роден Исус, се превърна в „малък светлинен човек.“ Според американския учен, текстът гласи, че „Витлеемската звезда и Христос – това е едно и също нещо“ и „Богът-човек може да приеме всяка форма.“

Брент Ландо не изключва, че създателят на ръкописа със собствените си очи е  виждал  бебето Исус, но най-вероятно   разказвачът е бил член на „тихата“ секта, основана от мъдреците.