08/05/11

Армения е първата страна, която приема християнството като държавна религия. За древните храмове на Армения  и за изкуството на майсторите, които са ги издигнали, а понякога и просто издълбали в планините, разказва Зинаида Курбатова («Вести.Ru»)

На върха на свещената планина Арарат, при хубаво време може  да се види  малко облаче. Смята се, че то никога не изчезва, както и че това са душите на всички арменци, живеещи по целия свят.
Туристите започват да се запознават с историята на страната  от тук. От планината се вижда ясно това място – свещено за всички арменци. Тук започва историята на Армения, която е първата държава в света, която приема християнството през 301 година.

Църквите  на Свети Мириам и св. Григорий са били построени през 17 век след земетресение. До 301 години е имало крепост и езически храмове. „Khor Virab“ се превежда като „дълбока тъмница“.
В нея е имало само един заточеник. Крал Търдат Трети през 288 г. заключва   тук християнския мисионер Григорий Просветител. Над   тъмницата сега има параклис. Да слязат надолу по вертикалната  стълба се решават малко туристи.
Именно тук е бил 13 години затворен Григорий Просветител. Върху него са хвърляни змии и скорпиони. Мястото обаче наистина е Свято- няколко туристи са падали  от стълбата, но никой не се е наранил.
През 301 Търдат Трети, които са е борил  с християнските мисионери, се разболява сериозно. Успял да го излекува само  Григорий. Оздравявайки,  царят повярвал  и християнството става държавна религия в Армения. Сега „Хор Вираб“ е действащ манастир, където се извършват религиозни обреди и всеки ден има туристи.
От 17-ти век не е възстановяван. Графитите, които оставят посетителите не си мият – изненадващо е, че те не нарушават величието на паметника.

Когато Армения става християнска, започва унищожаването на езическите  храмове в цялата страна. Те са унищожени, а на тяхно място са  построени църкви. Единственият езически храм от елинистичната епоха, който по чудо оцелява – е в Гарни. Спасен е от сестрата на краля.
На туристите показват бани, чийто под е постлан с мозайка с изображения на богове – защитниците на морето. И най-важното – Храма на бога-слънце, наподобяващ  гръцкия Партенона. Той е изграден  чрез използването на суха зидария без хоросан.

Картините не се повтарят навсякъде, около входа има надпис на персийски  и арабски език. Това е била лятната резиденция на арменските царе, докато сградата не се разпада през 17-ти век по време на земетресение.
През 1976 г. църквата е възстановена. Камъните са били събирани из  долината от местните жители. Навсякъде в подножието на храма има хачкари – кръстове, издълбани в камъка. Нито един орнамент не се повтаря, хачкарите  са различни,  като душите на християните.
Армения също я наричат Карастан – страната на камъните.
И не само защото наоколо са планините. Арменските архитекти и строители са издигали сгради от базалт и туф, и са се научили да се справят с камъка като никои други майстори в света. Абсолютния връх на тяхното изкуство е  манастирът – пещера Герард.
Манастирът, основан от Григорий Просветител, много пъти е атакуван от  арабите и  турците. През 13 век е построена главната църква – Католика, където са службите.
Перлата на манастира   е издълбаната в скалите църква Въведение Богородично и двете княжески гробници. Над гробниците е гербът на князете Прошянови- лъвове, орел, дракон.
Храмът е построен по  специална методика. Дълбали са отгоре надолу, като камъните са изхвърляни навън. Трудно е да си представим как това е възможно.
Отворът отгоре е единственият източник на светлина, тя се пречупва и осветява огромната църква. Мощни колони и  орнаменти, умело създадената акустика не отстъпва на  най-добрите концертни зали.
Архитектът Галзак е оставил надпис под покрива на храма:  „Който влиза в тази църква, нека  спомене в молитвата си и мен.“
Преди три века и половина века земетресението не успява да разруши манастира, оставяйки само една пукнатина. Храмовете също   не са реставрирани. Двама монаси и послушници се грижат за всичко тук.
За арменците, които много пъти са губили своята държавност, църквата е важна и като символ на единството на народа.

Ечмиадзин не е само  консервиран архитектурен паметник.
В близост до древните храмове има нови сгради, изработени от камък – например входната арка. Тя допълва средновековния ансамбъл и потвърждава – арменските  строители не са загубили своите умения. В продължение на векове.

Категория: Статии