Примирителен принос

п-р Митко Димитров

Искам да споделя с вас нещо, което Бог ми откри в книгата Левит. По принцип това е една трудна за разбиране книга, изпълнена предимно с указания относно ежедневните служби на свещениците, жертви, приноси и предписания за религиозните празници. Въпреки това, обаче, едва ли има друга книга в Библията, която да носи в себе си такъв синтез и заряд на откровение относно жертвата и изкупителното дело на Христос.

Това, което искам да споделя с вас, се отнася до един принос, който е имал касателство към левитите и служителите в храма и е бил наречен примирителен принос. Принос означава дар, който е бил принасян в жертва по един или друг начин на олтарите в храма. Приносите са били от най-различно естество, но всеки един от тях е имал специално предназначение. Например, някои жертви са били принос за грях, което означава, че са били принасяни при извършен грях. Други са били благодарствени приноси и жертви, понеже са били принасяни в знак на благодарност и радост. Но тази жертва, за която искам да ви споделя, се нарича примирителен принос – това е жертва, резултатът от принасянето на която е мир с Бога. Надали е трудно за вярващия да се досети, че образът на един такъв принос носи в себе си пророческо послание за жертвата на нашия Господ, чрез която Бог ни примири със Себе си.

А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение. (2 Кор. 5:18)

И на друго място:

...и чрез Него (Исус) да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него (Исус) с кръвта, пролята на Неговия кръст. (Кол.1:20)

Бог е Бог на примирението и иска да живееш в мир с Него. Ето защо една от целите, с които тези приноси бяха назначени в Стария Завет, бе да посочат пророчески, че в лицето на Исус Христос – нашият истински примирителен принос – Бог ще промисли как да ни даде да живеем живот на мир с Него. А няма по-блажено състояние от това – да живееш с чиста съвест пред Бога и да имаш мир с Него в сърцето си.

Нека прочетем сега Левит 10:14-15:

После Мойсей каза на Аарон и синовете му с него:

Също и гърдите на движимия принос и бедрото на приноса за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.

Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и право на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.

Нека да поясня – тук Бог говори чрез Мойсей към Аарон, който е първосвещеник. Виждаме Аарон, първосвещеника, заедно с неговите синове и дъщери – цялата му фамилия, на които Господ заявява: “Гърдите на движимия принос и плешката на възвишаемия принос ТРЯБВА да ядете...” Но има едно единствено условие – да бъде на чисто място, на свято място. Не само ти, Аарон, ще ядеш този принос, но също и твоите синове и дъщери заедно с тебе. Защо?

…защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.

Това слово, дори да е трудно като терминология, има изключителна мощ и сила на благословение към нас. Затова искам да ти помогна да го разбереш в дълбочина, за да благослови сърцето ти.

Всички приноси в Стария завет са символ и образ на Приноса и Жертвата на Исус Христос. Всеки един от тях говореше за резултата от принасянето на Исус Христос като жертва на кръста. Един от тези приноси беше примирителният принос, който свидетелстваше за това, че жертвата на Исус Христос ще донесе до всеки един от нас примирение и мир с Бога. Плътската, недуховна натура на човека, дошла поради грехопадението на Адам, който е начинател и представител на човешката раса, бе по своето естество противно и враждебно поставена в своето съществуване спрямо Бога. Ще ви дам един прост пример – вирусът има естество, което е враждебно на естеството на твоя организъм. Навлизайки в системата на тялото, той бива веднага индикиран (засечен, разпознат), при което организмът задейства всички свои ресурси, за да го елиминира. Така бяхме и ние с Господа – грехът и святостта, правдата и нечестието, светлината и тъмнината са противно поставени и не могат да се толерират. Ето защо Господ трябваше да убие и елиминира греха, но Той го направи в Исус Христос, а не в тебе. Чрез Неговата смърт на Кръста Бог прикова и елиминира греха, като унищожи враждата и ни донесе примирение, както казва и Словото:

Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близу; (Еф.2:14-17)

Нека разгледаме сега тези примирителни приноси по-подробно. Първо се казва, че те са вечно право на Аарон и синовете му. Ние, всички вярващи, принадлежим към фамилията на Бога и сме наречени синове и свещеници на Бога, родени от Него, така че Христос е твой дял и твое право като примирителен принос довека.

Примирителният движим принос се състоеше от гърдите и плешката (рамото) на животното, които трябваше да бъдат раздвижени пред Господа по един много специфичен начин. Тези части се режеха от агнето, отделяха се и се носеха на свещеника като принос за примирение. Тогава свещеника ги вземаше, но не можеше да ги принесе как да е, а трябваше първо да раздвижи и полюшне гърдите на движимия принос няколко пъти хоризонтално – отляво-надясно и отдясно-наляво. После вземаше плешката, която е възвишаемият принос, и я подхвърляше няколко пъти нагоре във въздуха – вертикално.

За какво става въпрос в случая и защо толкова рядко чуваме поучение от книгата Левит? Аз искам да ти кажа, че има голяма красота, благословение и дълбок смисъл в тези действия. Това не бяха просто някакви суеверия или измислици на свещениците, а конкретни изисквания и наставления Господни. Ако вземем хоризонталата на движимия принос и я наложим върху вертикалата на възвишаемия, ще получим един красиво оформен кръст. Кръст, който говори за една универсална Жертва, която щеше бъде принесена на определеното време, в чийто движим и възвишаем принос Господ щеше да комбинира хоризонталното (земното) с вертикалното (небесното), да ги обедини и да донесе мир между двата отдела. Слава! Това се случи на Кръста в лицето на Исус Христос – Той свърза човека и Бога в едно както е писано и в Словото:

Но, който се съединява с Господа е един дух с Него. (1Кор. 6:17)

Движимият по хоризонталата принос също така свидетелства, че Исус Христос не само ще бъде жертван на кръста, но и възкресен. Ще бъде вдигнат от гроба и раздвижен рано сутринта на третия ден на земно равнище в хоризонталата на нашия свят. Той яви себе си жив чрез много и верни доказателства и мнозина Го видяха възкръснал. Но после, недей забравя, Той се и възнесе на небето по силата на своя нов живот – също като вертикално издигнатия възвишаем принос в ръцете на свещеника.

И така, виждаме, че най-силните, най-добрите части от тялото на жертвата бяха отделени и предназначени да бъдат дял на дома на Свещеника. По същия начин, ти и аз сме привилегировани да бъдем участници в най-доброто от приноса на Христос. В Стария Завет това беше заповед: “Ще ядеш....” И не беше никак трудно да бъде изпълнена, защото това беше най-хубавото нещо. Не се ли радваш, че Бог не ти е дал копито, опашка или рога, а е запазил за теб най-отбраното? Така че върни се към истинския Принос – към огромната мощ на това благословение, което Бог е назначил да те поддържа. То е не просто най-доброто, но е живо, възкресено и активно, пълно с изобилен живот. В лицето на Христос Бог е избрал да ти дари и да те направи участник в най-скъпоценното и най-доброто възможно. Гърдите и плешката ти принадлежат според Словото с вечен завет – никой не може да спре силата на това благословение. Никой и нищо не може да отнеме твоя дял и това, което ти принадлежи от тези гърди и от това рамо – те са твои със заповед отгоре. Единственото условие е да го ядеш на чисто и свято място. Виждаш ли, светът не може да ти предложи това благословение, защото е нечисто място и неговите източници са духовно замърсени. Затова трябва да дойдеш в дворовете на Господа и да се отделиш от покварата и суетата, ако искаш да участваш в дела Господен. Трябва да участваш в събранието на двама или трима, събрани в името на Господа, защото там Бог е обещал, че ще бъде посред тях. Ти не можеш да вземеш Господна вечеря в света. Господна вечеря се взема на място, където хората се събират в Името на Исус и поради това е наречена Причастие, т.е. ти ставаш причастен на Него и там, на това свято място, Господ ти носи благословение и изцеление, и те примирява със Себе си. Алелуя!

Примирителният принос е съставен от гърдите и рамото от жертвата, които са наш дял, но те не са избрани случайно, а имат силен аналог с облеклото и служебните одежди на Първосвещеника. Божието Слово отбелязва, че за него имаше направен специален нагръдник, който лежеше постоянно на гърдите му. Този нагръдник беше изработен от една специална тъкан, изкусно извезана, върху която бяха прикрепени и вложени дванадесет скъпоценни камъка – по един камък за всяко племе в Израел. Израелската нация се състоеше от дванадесет племена, които носеха имената на своите родоначалници. Тези имена присъстваха върху гърдите на първосвещеника и Божието Слово казва: “Да ги носиш пред Господа ПОСТОЯННО”, сиреч, “Никога да не се явяваш без тях пред Мен и винаги да ги носиш на гърдите си когато служиш”. Аз съм дълбоко впечатлен! Какъв е смисълът на тия заповеди и изисквания? За какво става въпрос? Става въпрос, разбира се, за теб и за мен. Нашият Първосвещеник Исус ще служи на Небесния Бог по такъв начин, че ние ще бъдем носени на гърдите Му постоянно и винаги представяни пред Бога, както казва и Новият Завет, че “Той живее, за да ходатайства постоянно за нас пред Бога”. Виждаш ли, как този движим принос на гърдите говори за любящите гърди на Исус. Не става въпрос просто за ядене на някаква си порция, а което е по-важно в случая – става въпрос за това да консумираш Божията любов и Неговата интимност, които са ти дарени в Името на Исус. Не забравяй, че този нагръдник беше прикрепен със златни халки и вързан със специални вързанки откъм гърба, така че да е възможно най-близо до сърцето на първосвещеника и по никакъв начин да не се разкачи или разхлаби, но да бъде винаги плътно прилепнал до гърдите му. О, твърде много подробности, твърде много изисквания и детайли, но всички те са в твоя полза! Да си прилепнал близо, за да не влиза вятър, който да развява нагръдника, т.е. един ден си близо до Него, после два дена си далеко. Не! Ти си плътно прилепен до гърдите Му чрез Божията верност, която е “щит и закрила”. (Пс.91:4)

Тези златни халки говорят за Божията безкрайна и неизменна милост и верност към тебе, които те държат плътно прикрепен и вързан към тази Любов. Нищо не може да те издуха и да те премести оттам. Чрез свършеното дело на Кръста ти почиваш на гърдите Му.

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ. (Рим.8:35-39)

Гръцката дума за “отлъчи” в случая е ??????? (хоризо) и означава “да поставиш разстояние помежду”. Сами се убедете, че никой и нищо не може да ни отмести по начина, по който сме привързани до гърдите Му. Тези гърди са твой дял довека чрез оная любов, с която те е възлюбил.

Нека прочетем Йоан 1:18:

Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Никой никога не е виждал Бога и следователно няма представа за Него, но в лицето на Исус ние получаваме такава. Той е Синът, който идва и чието съществуване е положено в лоното на Отца. Лоно означава пазуха, т.е. обятия. С други думи, Исус декларира, че никой никога не е видял Бога, но Синът Божий, който слезе на земята, Го изяви от позицията, в която живее – от обятията на Отец. Тези обятия, или лоно, са в сферата на сърцето. Всеки знае, че човек не може да обича с главата си, а единствено и само със сърцето си. Любовта не е разбиране, макар че трябва да проявяваме разбиране един към друг, но любовта не се нуждае от това, за да съществува. И аз искам да ти кажа, че Бог те е възлюбил със сърцето си и те е поставил да стоиш до сърцето Му. И както Исус Христос изявява любовта на Отец и декларира колко много интимност има в това взаимодействие, по същия начин ти и аз сме на гърдите на небесния Първосвещеник в образа на тези дванадесет камъка – големи и малки, от първородния до най-малкия – ти и аз сме поставени там прилепени и съществуваме, и живеем в сферата на Неговите обятия. Защо беше заповядано не само първосвещеника, но и синовете и дъщерите Му да ядат тези гърди? Защото това беше тяхно вечно право, задължение и отговорност. Ти консумираш ли тази любов? Консумираш ли тази интимност, тази прочувственост, които идват оттам?

Библията ни говори по един дълбок и цветущ начин, но ние в нашия съвременен, цивилизован свят често пропускаме да вникнем в тези дълбочини и да получим значимо разбиране. Затова реших да взема малко време и да ти го обясня така,че да го разбереш най-добре.

В Стария завет е имало обичай, според който да почиваш на гърдите и в обятията на твоя покровител е било считано за огромна привилегия. Ето как е ставало това: в онези времена, когато е имало празненства, сватби или угощения, хората не са се хранили, седнали на столове, а е имало ниски маси с кушетки покрай тях. Масите са били подреждани под формата на буквата “П”. Домакинът, който е главата на празненството, е сядал на централната (челната) маса, като от двете и страни са били поставени другите две странични маси, на които от своя страна сядали, или по точно лягали, гостите. По средата – във вътрешната част на тази П-образна маса – идвали слугите, танцьорите и музикантите, но там не са седяли хора. Имало е канапета и лежанки, поставени от външната страна на масите. Така всеки гост се е излягал на лявата си страна, като краката му са оставали назад. Така той е можел да се пресяга на трапезата и да се храни, подпрян на възглавници. Ето такъв е бил обичаят. Затова когато Новият Завет говори за Господната вечеря, която Исус взе с учениците си преди да бъде арестуван, в описанието виждаме, че горницата беше мебелирана точно по такъв начин. И когато всичко бивало приготвено за вечерята, те са се излягали около масата. Този гост, обаче, който е трябвало да бъде почетен и който е бил удостояван за това от патрона на празненството, е бил поканван да седне на челната маса от дясната страна на домакина, за да се облегне на обятията му. Така всеки, който е влизал, веднага можел да види и разпознае кой е важният и почетен гост на масата – това е този, който лежи на обятията на домакина.

Помните ли, че когато Исус Христос изобличаваше фарисеите, Той им каза:

“Когато те покани някой на сватба, не сядай на челното място, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе, и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.” (Лука 14:8-9)

Фарисеите много са искали да заемат тази позиция, защото са знаели, че всеки, който влезе на празненството, ще види кой заема това специално място и веднага ще разбере, че той е важният гост, когото домакинът иска да почете и уважи. Забележете само каква култура и традиция са имали – не просто да седиш отдясно, а да лежиш на гърдите – това е дълбоко, приятели, това е много лично. Само един човек на Господната вечеря беше привилегирован да заеме това място – това беше Йоан, който се беше облегнал на Исусовото лоно и когото Библията нарича “ученикът, когото Исус обичаше”. Тази почит, според мен, беше оказана напълно заслужено само на него поради една единствена причина – Йоан беше единственият ученик, който беше с Исус при кръста – никой друг, но само той, майката на Исус и още две жени. Исус обича да почита и възнаграждава тези, които са готови да отидат с Него докрай.

И така, както се бяха излегнали около трапезата, Исус мина отзад и изми краката на учениците. Трябва правилно да видим картината – Исус е минал зад гърба им, за да им измие краката. Точно по същия начин и жената с алавастрения съд дойде изотзад и изми нозете на Исус Христос със сълзите си и ги изтри с косата си.

Вижте Йоан – лежащ на гърдите на Исус! Ние днес сме в същата позиция като него – тези гърди принадлежат и на нас. Ние сме също върху нагръдника на Първосвещеника и имаме тази интимност в Неговите обятия.

Може-би още не разбираш напълно колко си благословен и колко много Бог те обича и къде те е поставил. Ние често казваме: “Аз съм на Божията трапеза”. Но ти си в обятията на Настойника на празненството, ти си поставен на най-главното място – в лоното. Тогава какво трябва да бъде нашето свидетелство – по същия начин, както Исус декларира, че идва от лоното на Отца, така и ние трябва да декларираме, че живеем в тази специална позиция – не за да се превъзнасяме над другите, а за да бъдем лъчезарни, уверени и да сеем светлина и надежда.

В Лука 16:19-26 Исус разказва една случка за един богаташ и за един бедняк. Беднякът беше крайно окаян – целият покрит в струпеи и кучетата ближеха раните му, докато богаташът се обличаше в най-изискани дрехи и се веселеше бляскаво ВСЕКИ ДЕН. Може би си казваше: “Този месец имах едни мебели, но днес ще ги сменя с други, защото на гостите ми им омръзна една съща обстановка. Вчера имах 32-инчов плазмен телевизор, но днес ще го сменя с 42-инчов.” Библията обаче ни казва, че един ден сиромахът умря и дойдоха ангелите за него – вижте само какъв екскорт – и го екскортираха до Авраамовото лоно. След това умря и богаташът, но за него нямаше ни екскорт, ни нищо. И тогава Исус пренася случката на място, за което човек няма представа. В Стария завет се говори за две отделения, където отиваха душите на мъртвите преди Исусовата смърт, т.е. преди Небето да бъде отворено. И виждаме в историята, че богаташът попадна на мъки в едното отделение, докато в другото отделение Лазар се утешаваше в лоното на Авраам. Представи си в какво положение беше първо той и докъде беше докаран, представи си Лазар, прегърнат от Авраам. А когато се споменеше Авраам в Стария Завет, това означаваше много, защото той беше патронът на Стария Завет – патронът на Израелската нация, от когото започваше всичко. С това Исус казваше на всички, че беднякът Лазар сега се намира не просто при Авраам, а в лоното, в обятията на Авраам. Представете си как еврейската машинка веднага започваше да отчита: “Лоното – това значи, че е на почетното място!” Исус искаше да им каже, че сега Лазар е на почетното място. И въпреки че докато е живял на земята е събирал трохи и остатъци от трапезата на богаташа, сега е на главната маса – там, където е Авраам, прегърнат от него.

О, тази история трябва да се отрази и на теб, като знаеш, че на теб са дадени тези гърди на примирителния принос и че си приет чрез Неговите обятия и примирен чрез Неговата любов. Слава! Да, на теб принадлежат тези гърди и тези обятия – на теб, на синовете ти и на дъщерите ти!

Нека прочетем Второзаконие 13:6, за да отбележим значението на тия обятия в еврейската култура:

Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщерята ти, или жената, която почива в обятията ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуши тайно, като каже: Да идем и да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти...

Вижте как са описани в Стария Завет най-близките хора – те принадлежат на твоите обятия, на твоето сърце и прегръдка. Така и ние днес принадлежим на Божиите обятия и прегръдка. Синът и лоното на Отца са едно.

Числа 11:12:

Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

Мойсей не можеше да носи Израел, но Бог беше Този, който ги носеше през целия път.

Чрез тези стихове разбираме колко голяма според Библията е важността на лоното и на обятията – това говори за свръх-интимност и за свръх-любов. Затова искам да ти кажа: движимият принос ти е даден да го консумираш като твой вечен дял и вечно право!

Нека сега да разгледаме и другата част от приноса – възвишаемия принос на плешката (рамото). Обърнал ли си внимание, че по пътя към Кръста (Виа Долороса) Исус носеше кръста на рамото си? Всички знаем, че да носиш товар с ръката си е уморително, но ако сложиш товара на рамото си, можеш да носиш 3 пъти по-тежък товар. Така че гърдите говорят за любов и интимност, но рамото говори за помощ. Исус не само ни обича, но Той също има силата и потенциала да ни помага. Аз мога да ви обичам и въпреки това да нямам възможност да ви помогна. Но Господ не само ни обича, но има и силата, и способността да ни помага, за да бъдем издигнати. Това рамо (плешката на възвишаемия принос) беше хвърлено нагоре, което означава, че рамото на Исус ти принадлежи, за да повдигне тежестта на твоето бреме, да те вдигне от ниското положение, в което си паднал, и да те издигне нависоко и да те крепи. Йоан Кръстител нарече Исус “Божият Агнец, който НОСИ греха на света”. Преклонете се пред тази титанична мощ, понесла тежест непосилна за никое друго същество както на небето, така и на земята или под земята.

В Америка имат един израз, чрез който изразяват своето желание да помогнат – те казват: “Ще ти подам ръка”. Но аз винаги им казвам, че ние, българите, имаме по-точна приказка, защото казваме: “Ще удариш ли едно рамо?” Хей, Исус ти дава рамото си, Той те повдига с цялата си мощ, за да те благославя!

Новият Завет ни поучава също и чрез притчата за изгубената овца, където се казва, че овчарят остави 99-те, които бяха в кошарата, и тръгна сам из пустинята да търси изгубената овца. (Забележи, че не овцата търси Исус, а Исус потърси овцата.) И накрая, когато я намери, той я издърпа от мястото, където се беше заплела и паднала, вдигна я, качи я на рамената си и я занесе обратно у дома възрадван. И аз разбрах нещо – рамото е позиция на радост. Когато Бог ни дава рамото си, то не е за изобличение и срам, а това е място на радост, където Той се възрадва. Бог обича да ни помага, да ни подкрепя и да се грижи за нас – това го декларира Словото, а не е просто мое насърчение. Слава на Бога!

Спомни си и нещо друго, което виждаме в облеклото на старозаветния първосвещеник. Освен 12-те камъка, които бяха прикрепени върху нагръдника, имаше и още два, прикрепени със златни верижки върху презрамките на раменете:

Да вземеш и два ониксови камъка и да изрежеш на тях имената на синовете на Израел, шест от имената им на единия камък и имената на останалите шестима на другия камък по реда на раждането им. С изкуството на резбар, който изрязва печати, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израел; и да ги вложиш в златни гнезда. И да сложиш тези два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израелтяните; Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена. (Втор.28:9-12)

Тук отново виждаме тази хармония между гърдите и рамото. Псалом 68:19 го обяснява най-добре:

Благословен да е Господ,

Който всеки ден носи бремето ни,

Бог, Който е наш спасител. (Села.)

Запомни: “Благословен да е Господ, който ВСЕКИ ДЕН... (първосвещеникът не можеше да влезе в храма без тези нараменници) ... НОСИ бремето ни.”

Има ли понякога смазващ товар върху тебе от вина, срам, разочарование? Тичай при твоя Спасител със семпла и проста молитва, искай от Него, довери Му се и Той ще носи бремето ти. Това е Негова отговорност и е твое право, твой дял и задължение да го консумираш.

Тези камъни бяха положени в златни гнезда, които от своя страна се прикрепяха към раменете на свещеника. Ето отново злато! То говори за Божественост, за Божията верност – нашата увереност не почива на това, което сме ние, а на раменете на Онзи, който стана за нас и мъдрост и правда и освещение от Бога.

Нека ви дам още един пример преди да завършим. Когато първият цар на Израел беше избран от Бога чрез пророк Самуил, той беше поканен на едно угощение, а както знаете гощавката е много важно нещо. Много неща в Стария Завет започваха с гощавка. Така започна и нашата свобода – с Пасхалното Агне, с Господната Вечеря. Но това е друга дълга и сладка тема. И така, виждаме, че пророк Самуил покани Саул на челното място на трапезата – до себе си, да почива на обятията му, което накара всички да се чудят каква ли ще е тази специална личност. Тогава пророк Самуил повика готвача (това е описано в 1 Царе 9:23) и му каза: “Донеси специалната порция, за която ти казах да я пазиш до този ден.” Тогава готвачът отиде в кухнята и донесе един поднос с плешка – плешката на жертвата заедно с рамото. Тогава Самуил му казва: “Сервирай я пред Саул.” В този момент всички гледаха в изумление и си казваха: “Кой ли ще е този, какъв ще да е той?” Тогава пророкът се изправи и каза: “Това е вашият бъдещ помазаник – това е царят, когото Господ избра.” Така всички разпознаха неговата специална позиция поради порцията, която готвачът беше запазил за него.

Скъпи приятели, рамото е порция, която принадлежи на нас да я ядем и консумираме, но тя е царски дял, царска порция. Ние днес имаме дял не само в това да получим помощ, не само да бъдем свещеници, но да бъдем и царе – това казва Словото – че сме “царе и свещеници”. Чрез рамото ние ставаме царе. Помни, че рамото говори също и за управление. Къде слагат пагоните на военните? Слагат ги на рамото. Библията казва за Месията:

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;

И управлението ще бъде на рамото Му; (Исая 9:6)

Така че рамото е дадено на теб чрез Неговото име и ти също можеш да управляваш. Ти също можеш да царуваш в правда и да имаш власт в Името на Исус на тази земя. Ето защо царската порция, която ти принадлежи, е голяма привилегия, понеже така Бог управлява чрез своите слуги на земята, носейки мир и изобилно благословение! Слава и Амин!

/Това слово е изговорено на живо от пастор Митко в църква "Реката" – Добрич през месец май, 2010 г./