Короната на помазанието

п-р Митко Димитров

Нека прочетем един текст от Левити 21:10-12 – сигурен съм, че всички обичаме да научаваме нови неща:

...но онзи, който между твоите братя е първосвещеник, на чиято глава се е изляло мирото на помазване и който е ръкоположен да облича свещените одежди, той да не открива главата си, нито да раздира дрехите си, нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си; нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на своя Бог, защото е бил помазан чрез помазване с мирото на неговия Бог; Аз Съм Господ!

В този текст Словото ни открива специфичните условия, наложени от Господ, отнасящи се до поведението и функциите на помазания за службата в светилището първосвещеник. Става ясно, че поради помазанието, което е приел, той заема една специална позиция, която го поставя в отделна графа спрямо другите хора. Неговият образ и поведение се е очаквало да бъдат едно величаво представяне на небесната слава и великолепие, чиито достойнства той е трябвало да носи на себе си и да пази незасегнати от влиянието на света. Виждаме, че по силата на своето значение и произход, това помазание стои далеч по-горе от всичко, случващо се в сферата на земното битие. Затова не е позволено на нищо от това, което се случва извън светилището, да дава отражение върху величината на неговата значимост.

Тези условия със сигурност намират духовен паралел и приложение и спрямо нас, Новозаветните вярващи. Според Новозаветното учение ние, вярващите, сме издигнати в призванието на “царе и свещеници” и сме “помазани със Светия (Дух)”. Освен това службата на старозаветния първосвещеник днес изцяло преминава и намира своето духовно изпълнение в лицето на Исус Христос, което пък от своя страна има пряко отношение и към всеки един от нас, вярващите, които сме поставени “в Него”. Ето защо условията, които ще разгледаме, разкриват в още по-голяма степен силата и красотата на Новозаветните истини, тъй като са абсолютно актуални и духовно приложими по отношение на позицията, която заемаме в Христос пред Бога.

 

И така, първото правило гласи:

...да не открива главата си.

Първосвещеникът е имал специални богослужебни одежди; това не са били обикновени дрехи. Те са били знак на неговия сан и служение и затова в деня, в който е бил призоваван в служение, той е бил помазван в тях. Една много важна част от това облекло е бил специалният тюрбан, който е обгръщал главата му отвсякъде. Този вид тюрбан е наречен “митра” в нашия превод. Митрата, както споменах, е трябвало да обгръща главата на първосвещеника и да държи косата му прибрана. В Изход 39:28 намираме нещо допълнително по този въпрос:

Направиха и хитоните за Аарон и синовете му от висон, тъкана изработка; и митрата (тюрбанът) от висон, великолепните превръзки за глава от висон (висонът е вид препреден лен).

Виждаме, че тази митра, или тюрбан, изпълнява още и функциите на “великолепни превръзки”. Според обичаите на древните народи, когато нещо трагично или дълбоко драматично се е случвало в живота или рода им, те са изразявали своята скръб и степента на вътрешните си терзания и болка по определен начин чрез външния си вид. По този начин са излагали на показ цялата покруса и страдание, които са изпитвали в сърцата си. Някои от нещата, които са правели в знак на скръб, са били раздиране на дрехите, откриване на главата и посипване с пепел, като косите са били рошави и неподредени, защото са ги скубели, а в някои случаи направо са ги бръснели. Имало е и такива, които са правели нарези по тялото си, като са излагали кървенето на показ. По този начин тези хора са показвали колко дълбока е тяхната покруса и величината на скръбта и нещастието, които изпитват.

За първосвещеника, обаче, като служител на светилището, е бил наложен небесен протокол, чиито изисквания той е бил длъжен стриктно да съблюдава. Бивайки "Назирей Господу" (човек отделен и избран за служба на Господа), той не е имал право да третира косата си, нито дори да я подстригва или оформя като другите, а е бил длъжен да я пази “непокътната” от това, което се случва в света, като я пристяга и прибира чрез този тюрбан. По този начин, в резултат на това пристягане и придържане чрез тази величава митра и нейните великолепните превръзки, целият му външен вид е придобивал едно величаво достолепие. Не е за пропускане и фактът, че неразделна част от митрата е била и една златна плочка, която първосвещеникът е носел привързана към челото си като печат, на която е било изписано “Свет Господу”. Буквалното значение на библейския термин “свет” е “отделен” – да бъдеш отделен от системата и принципите, върху които светът е основал своите функции и съществуване.

Както знаете, прическата играе съществена роля за оформяне на външния вид на човека. Тя обикновено е един от най-отличителните белези на имиджа, който търсим да наложим за себе си. Така и първосвещеникът, чрез тези великолепни превръзки, които придържаха косата му и придаваха слава на неговия образ, демонстрираше превъзходствата на служението, в което бе поставен. По този начин Бог искаше ясно да покаже, че на първосвещеника не му е позволено да носи върху главата си какъвто и да било отпечатък от това, което се случва извън светилището. Той не може да изразява чрез външния си вид други състояния освен тези, които идват в резултат от помазанието, което е приел от Небето. Единственият атрибут, достоен да оформи неговия образ и да засвидетелства за позицията, която той заема, е белегът на “славните превръзки”. По какъв начин, обаче, това условие продължава да има духовно приложение и към нас, вярващите?

Главата на човека изпълнява много повече и много по-съществени функции от това, просто да придава външни характеристики на неговия облик. Главата на човека е седалище на неговия разум, заключения и аргументи. Ето защо, поради важността на нейните функции, Бог е определил тази сфера на нашето мислене да не бъде изложена и подвластна на влиянието на света и на това, което се случва в него, а да бъде изцяло поставена под контрола и влиянието на небесната перспектива.

И недейте се съобразява с тоя век (или: свят), но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. (Римл. 12:2)

Новият Завет определя функцията на това духовно качество с термина “ум Христов”:

Защото, ‘Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?’ А ние имаме ум Христов. (1 Кор. 2:16)

Твоята способност за възприятие и анализ, подобно на главата на свещеника от Стария Завет, вече е един вид “покрита”, “пристегната” и поставена под едно ново влияние, за да бъде сформирана в посока на това, което е угодно на Христос. Неслучайно апостол Петър употребява термин, който несъмнено буди същата асоциация:

Затова ПРЕПАШЕТЕ се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. (1 Петр. 1:13)

В същата посока са и думите на апостол Павел в Колосяни, където се казва:

И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. МИСЛЕТЕ за горното, а не за земното; (Кол. 3:1-2)

А после и в Римляни:

Защото тия, които са плътски, копнеят (мислят) за плътското; а тия, които са духовни, за духовното. (Римл. 8:5)

За мен бе изненада да открия наскоро, че значението на гръцката дума, преведена като“копнеят” в този стих, буквално означава “мисля”,“имам същото разбиране и ум”!

Ето така става ясно, че първото условие за свещеника – “да не открива главата си” – не е без духовен аналог и по отношение на Новозаветните вярващи! Разумът на всеки един от нас е обгърнат, покрит и чрез Христос е поставен в сферата на небесното помазание, където постоянно се обновява по образа на Този, който го е създал.

Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. (1 Йоан 5:20)

Подобно на свещеника от Стария Завет, ние също трябва да пазим разума си “обгърнат”, “пристегнат” и “непокътнат” от тенденциите на света, за което и Павел ни предупреждава в Ефесяни:

Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя СУЕТЕН УМ, ПОМРАЧЕНИ В РАЗУМА, и странни на живота от Бога поради НЕВЕЖЕСТВОТО, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; (Eфес. 4:17-18)

Нека сега продължим със следващото изискване, приложено към живота и поведението на свещеника, което гласи:

да не раздира дрехите си.

Нека да прочетем и още един стих – Изход 28:2:

И да направиш свещени одежди на брат си Аарон за слава и великолепие.

Всички тези неща определено са написани и за нас, вярващите, за да ни служат за пример и да намерят приложение в живота ни.

Тъй като бе поставен в позицията на първосвещеник, служебното облекло на Аарон бе предназначено да отразява с пълна сила славата и величието на поста, който той заемаше. Словото казва, че той нямаше право да раздира дрехите си като останалите и че нищо от това, което се случваше на земно равнище, независимо от величината на неговия драматизъм, не биваше да хвърля и най-малка сянка върху славата на образа, в който Бог го бе облякъл.

Облеклото на първосвещеника, обаче, носи в себе си и мощно духовно послание за това, което един ден щеше да се случи в Новия Завет. Днес всяко вярващо, новородено дете на Бог се е “облякло” с Небесния Първосвещеник Христос и е сложило на себе си духовното величие и великолепието на Христовата праведност. В Посланието към Галатяните 3:27 апостол Павел казва:

Вие, които се кръстихте в Христос, в Христос сте се облекли.

О, колко славна истина! Подобно на свещеника от Стария Завет, ние трябва да пазим тия “дарове и призвания” непокътнати и неопетнени и за нищо на света да не позволяваме върху техния блясък да бъде хвърлена и най-малка сянка от това, което се случва извън сферата на небесното светилище, в чиято слава Бог ни е поставил да стоим с Христос.

Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта. (Римл. 13:14)

Виждаме, че Бог ни е поставил да бъдем “съдове за почтена употреба”, така че вече не плътските и земни неща са тези, които сформират нашия образ, а превъзходствата на славния Бог, защото Духът на Славата е слязъл на нас.

... и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. (Ефес. 4:24)

Ние не трябва да приемаме на себе си никакъв друг белег или влияние, което да сформира нашия вътрешен облик, освен славата на онова велико спасение, с което Христос ни е облякъл!

Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да ВЪЗВЕСТЯВА ПРЕВЪЗХОДСТВАТА на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина. (1 Петр. 2:9)

Не раздирай (не нарушавай целостта) на онова, с което си бил облагодетелстван да се обогатиш даром по благодат, но го пази на себе си с вяра – цялостно и непокътнато!

Когато Исус бе разпнат на кръста, Словото казва, че войниците Го съблякоха гол и си поделиха различните дрехи помежду си. Когато дойде ред на мантията му, обаче, те с изненада откриха, че дрехата е изработена по нестандартен начин. Поради това, че беше изтъкана като едно цяло, а не съшита от различни части, единствената опция, която им оставаше, бе да хвърлят жребий за нея.

Естествено, всичко това крие в себе си едно скрито пророческо послание. На първо място, направата на дрехата бе по подобие на мантията на първосвещеника от Стария Завет – изтъкана цялостно, само с отвор за главата, като изработката имаше за цел да предотврати всякаква възможност за евентуално съдиране (Изх. 39:23-24). Гръцката дума, употребена за мантията на Христос, е “хитон” – същата дума е употребена и за дрехите на Аарон и синовете му в Изход 39:28.

Държа да отбележа, че старозаветната мантия бе изработена изцяло в син цвят, свидетелстващ за небесния произход на това служение. Исус дойде в образа на Истинския Първосвещеник като служител на Истинското Светилище. Произходът на Неговото служение беше изцяло с Небесен характер. В абсолютна хармония с изискването на закона от Стария Завет, Бог не позволи дрехата на Служителя Му да бъде раздрана. Така Той засвидетелства, че нищо и никой няма силата да наруши небесната пълнота на това служение. Абсолютно в противовес на това, обаче, виждаме, че в момента, в който Исус декларира пред религиозните власти, че е Божий Син и избраният Месия, тогавашният първосвещеник на земното светилище веднага раздра дрехите си в знак на протест. Това, което се случи всъщност, обаче, е, че в същия миг служението премина от сянката на подобието в пълнотата на своята същина. Това беше последният празник Пасха, на който Истинският Небесен Първосвещеник щеше да внесе пресвятата си кръв в Небесното Светилище – веднъж и завинаги – и от този момент нататък да седне отдясно на Величието. Бог отмахна служението на земния свещеник, но запази мантията на Служителя си –Христос – непокътната докрай, демонстрирайки по този начин, че служението преминава завинаги в реализацията на своята небесна същност.

Христос, обаче, казва апостол Павел, все пак на кръста беше съблечен (лишен) от славата си и стана беден за нас, за да можем ние да се обогатим с тази Първосвещеническа мантия на Небесна слава чрез Неговата бедност. (2 Кор. 8:9)

Нека с преклонение и благодарност в сърцата да пазим скъпоценността и цялостта на всичко, което Христос направи за нас, за да можем да ходим облечени в Неговата праведност. Нека не забряваме, че Лаодикийската църква, в процеса на своята деградация, изпадна до състояние на голота и изгуби ония одежди, които някога имаше честта и привилегията да носи – факт, който Исус в своето божествено изобличение не пропусна да отбележи!

Затова нека служим Господу като Самуил:

А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. (1 Царе 2:18)

Нека завършим тази част с един стих от Исая, който мисля, че има доста силно отношение спрямо всичко казано дотук:

Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец! (Исая 61:10)

 

И така, следващото по ред условие гласи:

...нито да влиза при някой умрял...

Свещеникът, по силата на Закона, нямаше право да влиза при умрял, защото по този начин щеше да оскверни себе. Той беше поставен да служи в посока живот, а не в сферата на смъртта.

Скъпи приятели, това е условие, чиято цел е да ни покаже силата и значението на една велика истина – че нашият Първосвещеник Христос няма отношение към смъртта и не може да ни води в друга посока, освен в посоката на възкресението и живота! Не са ли Негови мощните думи, провъзгласени при гроба на Лазар, право в лицето на смъртта:

Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; (Йоан 11:25)

Не казва ли Исус: “Бог не е Бог на мъртвите, а на живите”? Или пък чуйте думите на апостол Павел, където казва: “Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще живеят.” (1 Кор. 15:22)

О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? (1 Кор. 15:55)

Чрез всичко това Бог ясно е искал да ни покаже, че Исус, веднъж принесъл себе си в Жертва за грях, няма да има повече работа с грях и смърт, но живее и царува в правда довека и“както е Той, така сме и ние в този свят”.

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ. (Римл. 6:23)

Ние станахме служители на нов принцип, поставени сме в сферата на Живототворящия Дух. Законът на греха и смъртта нямат вече нито сила, нито власт над нас.

И така, сега няма никакво осъждение за тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. (Римл. 8:1-2)

Нека да използвам тук един пример, за да разберем още по-добре силата на този принцип. Законодателството на всяка страна има безпрекословен авторитет над всеки нейн гражданин, но по силата на своя статут важи единствено и само в рамките на съответната страна. Сиреч, то не може да бъде прилагано, нито да има власт и сила, над когото и да било извън границите на тази страна. Така например, законът за носене на покривало (бурка) от жените е в пълна сила за повечето арабски страни, но за гражданите на България, например, този закон няма никаква власт и сила.

Същият духовен принцип важи и за нас, вярващите. Бог един вид ни пресели в друга страна с друго законодателство. Ние сме граждани на Небето и служим на друг закон. Бог ни освободи от света и ни пресели от царството на тъмнината в Царството на своя Възлюбен Син. Сега ние имаме други права и привилегии и сме поставени под закона на животворящия Дух. Старият закон на старото ми гражданство – законът на греха и на смъртта – вече не важи за мен и аз съм поставен извън сферата на неговите изисквания “да царувам в живот чрез Единия, Исус Христос”!

Този е Христос, който “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието”. (2 Тим. 1:10)

 

Дойде ред да разгледаме и последното условие:

... нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на своя Бог, защото е бил посветен чрез помазване с мирото.

Свещеникът нямаше право да допуска “самоотлъчки”, прекратявайки функциите на службата и позицията, които заемаше в светилището, нито да ги отложи поради каквато и да била светска причина. Допускайки нещо подобно, според един английски превод (Bible in Basic English), той би принизил славата на светилището “до нещо обикновено, земно”.

Да не излизаш от светилището означава, че на този свят няма нищо по-ценно, по-важно и по-силно за теб, заради което си струва да напуснеш позицията и да оставиш функциите, до които Бог те е издигнал. Ти си призван да носиш един облик и да стоиш в една позиция, които нямаш право да променяш – така обликът на светилището трябва да остава постоянно на теб.

Или не знаете, че вашето тяло е храм (вътрешната част от светилището) на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? (1 Кор. 6:19)

Ние, новозаветните вярващи, също сме предупредени с много думи да не напускаме поста си и отговорността на позицията, която заемаме: “Не оскърбявайте Святия Дух!”, “Изпълвайте се с Духа!” (за да не запустява светилището на сърцето ви), “За всичко благодарете, непрестанно се молете!”, “Бъдете будни и трезвени!”, “Бдете с неуморно постоянство!”, “Пребъдвайте в Мен като пръчки в лозата!”, “Търгувай с това, докле се върна!”, “Издържайте, устоявайте, надвивайте, светете, радвайте се” и много други такива!

Ние трябва да носим това светилище в сърцата си и никога да не напускаме поста си, независимо от това, какво се случва около нас. Нека вземем за пример пророк Данаил, който дори и закаран да служи в чужда земя, непрестанно намираше възможност и време да служи на своя Бог и по три пъти на ден обръщаше лицето си в молитва към светилището Му в Ерусалим. Знаете, че физическото светилище по онова време беше разрушено, но Данаил го носеше в сърцето си. Нито царевата заповед, нито угрозата от смъртна заплаха бяха способни, по какъвто и да било начин, да накарат този духовен гигант да прекрати своята практика на посвещение и да напусне позицията, която отстояваше по няколко пъти на ден спрямо светилището на Небесния Бог. За него сам царят засвидетелства с думите:

Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. (Дан. 6:16)

И пак, на друго място:

Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? (Дан. 6:20)

Нека и ние по същия начин да държим прозорците на сърцето си винаги отворени към Храма на Небесния Бог и лицата си насочени винаги към Него. Нека нищо и никой да не бъдат способни да ни накарат да прекратим нашата “светилищна дейност”!

Исус Навиев бе изключителна личност, но недей забравя, че Словото го определя като човек, който не се отдалечаваше от скинията на Бог още от младостта си.

И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра. (Изх. 33:11)

И така, вижте колко изрични бяха Божиите изисквания спрямо офиса на свещеника. Защо беше цялата тази стриктност? Причината беше само една:

...защото този свещеник е бил посветен чрез помазване с мирото на неговия Бог; Аз Съм Господ!”

Върху главата на свещеника се изливаше мирото на помазанието и от момента, в който това миро се излееше върху него – облечен в своите специални дрехи, той биваше отделен за служба Господу и повече нямаше право да бъде като другите хора – да се държи, както те се държат, да страда, както те страдат, да мисли, както те мислят... Не! От този момент нататък, той заживяваше един различен живот, защото беше отделен и осветен в мига, в който мирото беше изляно върху него.

В нашата култура, за съжаление, това разбиране стои твърде далеч от начина, по който би го възприел един евреин, например. Ние, обаче, също трябва да вникнем във величината на това колко много означава да си помазан. Защото от момента, в който ти бъдеш помазан, Бог наистина ти дава нови характеристики. Спомняте ли си стиха, в който Самуил казва на Саул:

Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ДРУГ ЧОВЕК. (1 Царе 10:6)

Това се случи още на следващия ден, след като Саул бе помазан. Оригиналната еврейска дума, употребена тук за трансформацията на Саул, буквално означава “ще се преобърнеш”. Това е много силна дума и по своето значение е идентична с новозаветната дума, употребена за този, който се е преобърнал във вярата – сиреч един, който е станал изцяло нов човек и не може повече да се сравнява със стария.

Тези хора, които биваха помазвани, се наричаха “отделени” и минаваха веднага в една друга категория. По същия начин в Новия Завет, когато Святият Дух призовава Павел и Варнава в служение, Той казва: “ОТДЕЛЕТЕ ми Павла и Варнава за работата, на която съм ги призвал!”

Идеята за важността и силата на помазанието се вижда най-силно изразена в живота на Давид. Без значение колко напрегнати и ожесточени ставаха взаимоотношенията между него и Саул, Давид през цялото време усещаше, че независимо от това, как постъпва Саул, той трябва да внимава в отнощението си спрямо него, защото Саул не е обикновен човек – дори и само поради една единствената причина, а именно, че помазанието на маслото е било изляно върху него. Това слагаше точка и край по всички въпроси!

Давидовите войни често го предизвикваха с думи от рода на: “Стани, убий го, ти си избраният цар, Бог го предаде в ръката ти”. Давид, обаче, никога не се поддаде на провокация. Защо? Защото той знаеше, че не може да посегне на Саул, без да се изправи съзнателно срещу това помазание, което е било изляно върху него. Напротив, сам Давид впоследствие потърси сметка от един, който според неговите думи “не се побоя да вдигне ръката си срещу Господния помазаник” и го накара да заплати с живота си за това.

Всички тези действия бяха резултат от респекта, който Давид изпитваше към божествения акт, наречен “помазване”.

Следователно, целият този списък с условия, с които първосвещеникът трябваше да се съобразява, в края на краищата беше само поради една единствена причина – защото върху него е било изляно Святото миро и от този момент нататък той беше считан за различно поставен спрямо всеки и всичко!

Един от авторитетните преводи на Библията, Кинг Джеймс (King James), говори за това помазание като за славна корона:

...защото короната на помазанието на неговия Бог е върху него: Аз Съм Господ! (Левити 21:10-12)

А един друг превод, който се нарича Танак (Tanakh) и е буквален превод от еврейски, казва:

“...защото отличителният белег на помазанието на неговия Бог е върху него.”

И така, върху главата на първосвещеника има нещо изключително, нещо необикновено и специално.

Какво е короната, скъпи приятели? Короната е отличителен белег. Короната не е играчка, не е финтифлюшка. Короната е атрибут, свидетелстващ за най-възвишено достойнство, който се полага на най-видното, на най-почтеното и на най-забележимото място – върху главата на носителя. По този начин тя има за цел да покаже, че нейният притежател е специален човек и е отделен в позицията си спрямо останалите хора. Точно това направи и Бог с първосвещеника – Той го помаза и постави на главата му корона на слава от небесно естество.

Всичко, казано дотук, е от голямо значение за нас, вярващите, ако бъде изтълкувано в Новозаветна светлина. Затова нека прочетем няколко стиха от Първо Послание на апостол Йоан:

А вие сте помазани от Светия и знаете всичко. (1 Йоан 2:20)

А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него пребъдва във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинно (реално), а не лъжливо, пребъдвайте в това помазание, както ви е научило да правите. (1 Йоан 2:27)

Словото казва, че днес ние също сме приели помазание и белег, който ни прави различни, и то не с масло, а със самия Дух, Който освещава.

Това помазание ни учи на нов живот, открива ни славата на Бога, изгражда дълбочина и интимност във взаимоотношенията ни с Него. Светът е пълен със свидетелства за смърт, разруха, отчаяние, но в нашия живот дойде скъпоценният аромат на животворното ухание, докарващо живот. Поради белега на спасение, който приехме да носим, ние вече не принадлежим на старата сфера и трябва да изграждаме един нов образ по отношение на нашето поведение и мислене – поради белега на славното призвание, с което Бог ни е отделил да бъдем Негови.

А вие не сте свои си... (1 Кор. 6:19)

Подобно на служителите от Стария Завет, ние сме отговорни да пребъдваме в този образ, който идва отгоре в лицето на нашия Господ и Спасител Исус.

Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат СЪОБРАЗНИ с ОБРАЗА на Сина... (Римл. 8:29)

Ето това е, което Отец очаква и търси от теб оттук нататък – да бъдеш човек, чийто образ се сформира отгоре, по образа на Този, който го е създал.

Както се казва:

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. (1 Кор. 15:48)

А на друго място:

А вие не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Святият Дух. (Римл. 8:9)

Това означава, че вече не плътта и светът трябва да доминират над твоето определение, а духовното – онова, което Бог е излял и поставил върху тебе – това е определението, под чието влияние се изгражда твоята нова личност и авторитет оттук нататък.

Не откривай главата си, не отмахвай белега на славата от нея, като знаеш, че Исус понесе корона от тръни, за да можеш ти да бъдеш облагодетелствен с короната на помазанието! И не оставяй пусто светилището на твоя Бог вътре в теб, независимо от величината на това, което се случва в света! Помни Исав, който презря първородството си и го продаде за порция супа и “когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи”. (Евреи 12:17)

Върху нас се е изляло помазание – миро, което псалмопевецът е избрал да нарече с думата “скъпоценно”!

Един превод на Библията казва в 1 Петрово 4:14:

Блажени и благословени сте независимо от външните фактори и обстоятелства, които се опитват да ви опозорят, защото вие имате само едно важно определение, което идва от Святия Дух на славата, който почива върху вас с освежаваща сила.

Има само едно определение, което стои над всичко в твоя живот и с което Бог иска мощно да те сформира – това е определението, идващо от Святия Дух.

Божието Слово казва, че чрез този Дух сме приели “дух на сила, любов и здрав разум”. Ето това са параметрите на твоите нови стойности. Основните характеристики на Божието царство, в което си насаден, се определят в Библията като мир, правда и радост в Святия Дух. Това е, което Бог има за теб, и ти не трябва да напускаш това състояние, нито да излизаш от тази сфера, независимо какво се случва около теб.

Искам сега за малко да обърнем внимание на това, което Давид е изрекъл относно кончината на Саул във Втора Книга на Царете:

Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с този плач и заръча да научат юдеите тази песен на лъка, ето, записана е в книгата на Праведния: славата ти, о, Израилю, е устрелена на високите ти места. Как паднаха силните? Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Ашкелон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (2 Царе 1:17-20)

И така, виждаме, че Давид страда. Той оплаква Саул и Йонатан и не иска вестта за тяхното поражение да се разнася, не иска да стане явно това, че славата на Израел “е устрелена във високите места”.

Хълми Гелвуйски, да няма роса, нито дъжд върху вас, нито ниви с първи плодове за жертви, защото там бе захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като че ли той не е бил помазан с миро. (2 Царе 1:21)

Какво става в този случай? Давид сякаш иска да ни каже: “Това не може да бъде, това е някакъв абсурд, това е прецедент – не подобава на Саул да умре така, сякаш не е бил помазан с миро”. Човек, върху когото се е изляло Божието миро за помазване – короната на помазанието, с която Бог го е удостоил – не може да претърпи такава безславна кончина.

Как да извлечем поука за нас от това? Бог ми показа нещо:

Хълми Гелвуйски, да няма роса, да няма дъжд на вас, нито ниви с първи плодове за жертви... (2 Царе 1:21)

Защо обаче?

Защото там беше захвърлен щитът на Саул, сякаш той не е бил помазан с миро.

Искам да ви покажа нещо, скъпи приятели: този “щит на силните”, както казва и Павел в Новия Завет, е знак за нашата вяра. Да “захвърлиш щита” означава да спреш да вярваш в това, което Бог е декларирал за теб, и да се откажеш от позицията, в която Той те е поставил чрез славното си помазание. Между другото, “Гелвуе” на еврейски означава “избликващ извор”, което от своя страна е добър намек за живата вода на Святия Дух в нас. Ако в даден момент, обаче, ние заживеем така, сякаш не сме били помазани и сякаш върху нас не се е изляло мирото на славата, и захвърлим щита на вярата, отказвайки се да вярваме духовната истина, а приемем само нормите на плътта и света, то тогава нашите хълми на благословение, откъдето идва помощта ни (Пс. 121:1), са обречени на суша! Резултатът от едно такова състояние може да бъде само липса на дъжд, липса на роса и ниви, които не могат да дават първи плодове.

Яков казва, че ние, които вярваме словото на истината, сме тези първи плодове –продукт и творение, дошло в резултат на вяра в Благовестието. Няма ли вяра, няма да има съответно и “първи плодове”!

От собствената Си воля ни е родил чрез Словото на Истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (Яков 1:18)

Знаеш ли, най-скъпите плодове са първите плодове! Те са предвестниците, първото явление на онова, което идва в изобилие след тях. Първите плодове бяха представяни и дарявани пред Господа. По този начин хората признаваха, че изобилието, което предстои да се яви от този вид, принадлежи на Господа и е резултат от благословията на Неговата воля.

Ние носим на себе си нещо, което не е от този свят, но е предвестник на оная слава, която скоро предстои да се открие изобилно към цялото творение. Ние имаме короната на помазанието върху себе си и чрез нашата вяра сме доказателство – първи плодове – за изкупителната сила на Исус Христос!

Поради силата на това помазание, което се е изляло върху нас, Йоан казва: “Вие сте помазани и нямате нужда никой и нищо да ви учи, освен каквото помазанието ви е научило – в него пребъдвайте, то е истинно, а не лъжливо”.

Това е една велика реалност, която е свалена до теб! Тя е истинна, дори и да не е от измерението на този свят. ПРЕБЪДВАЙ и ОСТАНИ в нея! Нека нейната истинност те учи и води в цялата пълнота на всичко, което Бог е назначил за теб!